May 10, 2014, 9:43 PM

За дерето и всичко живо по морето

  Poetry » Civic
705 0 2

                                               За дерето и всичко живо по морето

                                                                                          

                                                       Не месец, а години

                                                       веч не спира

                                                       да се носи от ефира

                                                       лай, вой и стон

                                                       за поредният бетон.

                                                       Пак някакви хиени

                                                       надават вой

                                                       като сирени:

                                                       ,,-България към възход

                                                       не ще върви,

                                                       ако ,,Карадере"

                                                       не се застрои!"

                                                       Веднага в ефира

                                                       чува се лай.

                                                       Защитници на стадото,

                                                       то се знай:

                                                       ,,-Престанете с тоз бетон!

                                                       Брега премачкахте

                                                       като полудял слон!

                                                       Пред него ще стоим 

                                                       и не ще позволим

                                                       последното кътче

                                                       от това море

                                                       някой пак да откраде!"

                                                       След лая

                                                       чуват се стон и вопли

                                                       от почерпени

                                                       беловласи ,,безработни":

                                                       ,,-Работа ще ни донесе

                                                       щом дойде бетона,

                                                       докат  Свети Петър

                                                       не ни отнесе с файтона!"

                                                       От стенание, лаене и вой

                                                       от години ни ефира,

                                                       ни народът е в покой.

                                                       Но и децата знаят

                                                       и поговорката, и краят,

                                                       че и след години дори

                                                       ще стане ,,Кучетата лаят,

                                                       керванът си върви",

                                                       щом няма закон

                                                       за риза, вратовръзка, панталон.                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за взетото отношение, приятели!Любак, приемам честитката за празника със закъснение, защото отсъствах брат.Каруцата вече е наклонена и скоро ще се катурне!Ако се въведе електронното гласуване ще гласува интелигенцията от чужбина, а това е цвета на нацията откъдето ще дойде истинската промяна. Дано не греша!
  • много е жалка ситуацията с Карадере, много се надявам да не го застроят... Черноморието ни е заприличало на сцената от Генезис...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...