May 10, 2014, 9:43 PM

За дерето и всичко живо по морето

  Poetry » Civic
704 0 2

                                               За дерето и всичко живо по морето

                                                                                          

                                                       Не месец, а години

                                                       веч не спира

                                                       да се носи от ефира

                                                       лай, вой и стон

                                                       за поредният бетон.

                                                       Пак някакви хиени

                                                       надават вой

                                                       като сирени:

                                                       ,,-България към възход

                                                       не ще върви,

                                                       ако ,,Карадере"

                                                       не се застрои!"

                                                       Веднага в ефира

                                                       чува се лай.

                                                       Защитници на стадото,

                                                       то се знай:

                                                       ,,-Престанете с тоз бетон!

                                                       Брега премачкахте

                                                       като полудял слон!

                                                       Пред него ще стоим 

                                                       и не ще позволим

                                                       последното кътче

                                                       от това море

                                                       някой пак да откраде!"

                                                       След лая

                                                       чуват се стон и вопли

                                                       от почерпени

                                                       беловласи ,,безработни":

                                                       ,,-Работа ще ни донесе

                                                       щом дойде бетона,

                                                       докат  Свети Петър

                                                       не ни отнесе с файтона!"

                                                       От стенание, лаене и вой

                                                       от години ни ефира,

                                                       ни народът е в покой.

                                                       Но и децата знаят

                                                       и поговорката, и краят,

                                                       че и след години дори

                                                       ще стане ,,Кучетата лаят,

                                                       керванът си върви",

                                                       щом няма закон

                                                       за риза, вратовръзка, панталон.                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за взетото отношение, приятели!Любак, приемам честитката за празника със закъснение, защото отсъствах брат.Каруцата вече е наклонена и скоро ще се катурне!Ако се въведе електронното гласуване ще гласува интелигенцията от чужбина, а това е цвета на нацията откъдето ще дойде истинската промяна. Дано не греша!
  • много е жалка ситуацията с Карадере, много се надявам да не го застроят... Черноморието ни е заприличало на сцената от Генезис...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...