За любовта

3 feb 2019, 17:09

Poesía

438 4 6

Не можем да измерим любовта.
Тя няма си тегло. И няма име.
Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима.

И няма форма любовта. Ни цвят.
Но свети във неоново зелено.
Със дивия си стряскащ аромат
докрай изпълва световете в мене.

Като отпита в нощите тъга,
очаквано напразно обещание,
картина, пребледняла от нега
и дрезгаво от черна страст стенание.

Не, не търсете никакъв баланс.
Нито с аршини стари я мерете.
Тя просто е полуда. Пропаст. Транс.
Най-чаканият дар от боговете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-02-04T10:57:43+02:00

Бих ти дала награда, ако журирам конкурс на тема любов! Думите ти, макар и съвсем обикновени, блестят от неподправени чувства! Аплодирам те!
Веси_Еси (Еси)

2019-02-04T10:53:21+02:00

Красота!!!
ИнаКалина

2019-02-04T09:21:38+02:00

"..Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима..."
Много хубаво казано! Поздрави и от мен!!
sandra_19_84 (Александра Георгиева)

2019-02-04T08:02:25+02:00

Красиво описана любов. Подарък и проклятие едновременно
vladetoned (Владислав Недялков)

2019-02-03T19:08:01+02:00

Наистина любовта е „Най-чаканият дар от боговете”'. Поздравления и от мен!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2019-02-03T18:50:33+02:00

Твоето усещане за Любов впечатлява с красив изказ. Комплименти, Нина!