За любовта
Не можем да измерим любовта.
Тя няма си тегло. И няма име.
Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима.
И няма форма любовта. Ни цвят.
Но свети във неоново зелено.
Със дивия си стряскащ аромат
докрай изпълва световете в мене.
Като отпита в нощите тъга,
очаквано напразно обещание,
картина, пребледняла от нега
и дрезгаво от черна страст стенание.
Не, не търсете никакъв баланс.
Нито с аршини стари я мерете.
Тя просто е полуда. Пропаст. Транс.
Най-чаканият дар от боговете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
