Feb 3, 2019, 5:09 PM

За любовта

  Poetry
668 4 5

 

Не можем да измерим любовта.
Тя няма си тегло. И няма име.
Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима.

 

И няма форма любовта. Ни цвят.
Но свети във неоново зелено.
Със дивия си стряскащ аромат
докрай изпълва световете в мене.

 

Като отпита в нощите тъга,
очаквано напразно обещание,
картина, пребледняла от нега
и дрезгаво от  черна страст стенание.

 

Не, не търсете никакъв баланс.
Нито с аршини стари я мерете.
Тя просто е полуда. Пропаст. Транс.
Най-чаканият дар от боговете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...