За любовта ни от вихър отнесена
Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах
с пясък пустинен затрупал нозете,
а във сърцето, без капчица страх
откривам пътища все тъй непревзети.
По тези, по които минавах до днес
всичко обрасло е в плевел и шума,
само душата поднася с финес
спомени тъжни, прошепната дума.
Запалила вече безброй светлини
аз се подготвям за полет несбъднат,
над изгорели газове, пепел смоли,
с очи ненаситни кръгозора да зърна…
Когато дочакала уточнения час
на платформа небесна понесена,
вселенски хор ще запее за нас,
за любовта ни от вихър отнесена!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасное! Поздрав!
-
Чисто и носталгично написан поетичен текст. С финес.
"Понякога спускат се облаци прах
с пясък пустинен затрупал нозете,
а във сърцето, без капчица страх
откривам пътища все тъй непревзети.
По тези, по които минавах до днес
всичко обрасло е в плевел и шума,
само душата поднася с финес
спомени тъжни, прошепната дума."
Редове, от които поезията вае изпъкнало множество.
Поздрав, Миночка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Уникални и много сполучливи метафори! Поздрави и от мен!