За любовта ни от вихър отнесена
Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах
с пясък пустинен затрупал нозете,
а във сърцето, без капчица страх
откривам пътища все тъй непревзети.
По тези, по които минавах до днес
всичко обрасло е в плевел и шума,
само душата поднася с финес
спомени тъжни, прошепната дума.
Запалила вече безброй светлини
аз се подготвям за полет несбъднат,
над изгорели газове, пепел смоли,
с очи ненаситни кръгозора да зърна…
Когато дочакала уточнения час
на платформа небесна понесена,
вселенски хор ще запее за нас,
за любовта ни от вихър отнесена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
