M1234567891 (Миночка Митева)
436 13238
27 мая 2015 г., 23:22

За любовта ни от вихър отнесена 

  Поэзия
1142 0 3

Все още и на мравката правя път,

независимо колко ми струва,

безброй пъти сама на кръстопът

единствен вятърът с мен се шегува.

 

Понякога спускат се облаци прах

с пясък пустинен затрупал нозете,

а във сърцето, без капчица страх

откривам пътища все тъй непревзети.

 

По  тези, по които минавах до днес

всичко обрасло е в плевел и шума,

само  душата поднася с финес

спомени тъжни, прошепната дума.

 

Запалила  вече безброй светлини

аз се подготвям за полет несбъднат,

над изгорели газове, пепел смоли,

с очи ненаситни кръгозора да зърна…

 

Когато дочакала уточнения час

на платформа небесна понесена,

вселенски хор ще запее за нас,

за любовта ни от вихър отнесена!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много талантливо сътворена поетична изповед, която докосва сърцето!
    Уникални и много сполучливи метафори! Поздрави и от мен!
  • Прекрасное! Поздрав!
  • Чисто и носталгично написан поетичен текст. С финес.

    "Понякога спускат се облаци прах
    с пясък пустинен затрупал нозете,
    а във сърцето, без капчица страх
    откривам пътища все тъй непревзети.

    По тези, по които минавах до днес
    всичко обрасло е в плевел и шума,
    само душата поднася с финес
    спомени тъжни, прошепната дума."

    Редове, от които поезията вае изпъкнало множество.
    Поздрав, Миночка!
Предложения
: ??:??