За любовта ни от вихър отнесена
Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах
с пясък пустинен затрупал нозете,
а във сърцето, без капчица страх
откривам пътища все тъй непревзети.
По тези, по които минавах до днес
всичко обрасло е в плевел и шума,
само душата поднася с финес
спомени тъжни, прошепната дума.
Запалила вече безброй светлини
аз се подготвям за полет несбъднат,
над изгорели газове, пепел смоли,
с очи ненаситни кръгозора да зърна…
Когато дочакала уточнения час
на платформа небесна понесена,
вселенски хор ще запее за нас,
за любовта ни от вихър отнесена!
© Миночка Митева All rights reserved.
