Отново за Него
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане.
Няма място къде да отседнеш да стъкнеш огнец.
Не, не идвай голям. Постели си човешкото дишане.
Пожелай си земя и небе. И бъди Младенец.
Ще припалват искри изморените ребрени кремъци.
Ще стаяваме дъх – стават още вълшебства, нали?
Ако тук на земята се върнеш, Ти знаеш, студен ще си,
ако лявата гръд не сияе или не боли.
Като топчица пух ще си. Сива и прашна, но истинска.
Сякаш гладно врабче се промъква да клъвне троха.
На небето архангелско горе навярно харизал си
ято ангели златни, но тук си познал и страха.
Разтвори се в пръстта. Спряхме вече небето да чакаме.
Но Ти вярваме някак си, без да разбираме как.
Ако дойдеш с най-първата глътка от въздух изплакана,
ако дойдеш с косица от жито и устни от мак,
ако в майчина гръд до сърцето притихнеш, примирие
ще настане отново под късния лъч светлина.
И за Теб всяко късче изгубена вяра ще сбираме,
и за Теб ще признаем дори невъзможна вина.
Ако дойдеш, ела точно тъй. Не с изгарящи пламъци,
не на кръста, стъкмен от пораснали грохнали дни.
Ти от някаква наша всемирна надежда направен си.
Детска длан към света, изнемогващ без Теб, протегни!
© Петя Цонева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аплодирам те искрено и поставям в избрани! Темата е трудна, но поднесена по майсторски! Браво, Петра!
-
Много силни слова, браво!
-
Поклон!...
... нямам други думи... -
Ако Той не беше направен от всемирната ни надежда, щяхме ли да Го познаем, когато дойде при нас? Стихът ми не е само за Него, а за това как и дали имаме нужда от Него.
-
От мен - аплодисменти!
-
Адмирации! И за автора, и за избора на редактора...
-
Привет, Петра!
За да пишем за Бог, трябва много добре да познаваме Словото Му!
Иисус Христос Е и на земята! Той реално присъства в живота чрез Святия Дух и всеки ден се ражда в нечие сърце. Иисус Христос, ако се е страхувал, нямаше да изпълни мисията! Бог от никого и от нищо не се страхува!!!
А с тези думи „Ти от някаква наша всемирна надежда направен си.” излиза, че ние сме Неговите създатели! -
Съгласна съм, че заглавието може да е по-добро и това е по-скоро работно. Напоследък писах доста по тази тема, но, разбира се, читателите няма как да знаят за това. Времето покрай Рождество е и време, в което мислим отново за Него - в този смисъл, може би, действах инстинктивно. Бих сложила първия стих за заглавие - Ако днес се родиш.
-
Хареса ми.
-
Не мисля, че това е най-подходящото заглавие. Но съдържанието си го бива. Актуално. Не само по Коледа.
-
Поклон, пред Таланта!
-
Благодаря!!!
-
Пет, ще се опитам веднъж завинаги да обобщя усещането си след прочита на твоите стихове. (чета ги многократно).Като новородени ангели са. Бели, чисти и добри. Имам нужда от поезията ти. Носи изключителна доброта и смирение. С всичките дребни технически несъвършенства, пиши!
-
По принцип не харесвам стихотворения, в които има много образи. След прочита им много рядко в съзнаието ми изниква един, който да ме грабне, за да запомня написаното (въпрос на читателски вкус), но повечето твои, въпреки, че са наситени с много образи, може би заради човечните послания, ми харесват. Оставят едно усещане за обич и предадени от поколения общочовешки ценности, които се пазят в дъното на душата.
Харесвам и смирението в думите ти.
-
Благодаря! Светли празници!
-
Смирено мълчание...
-
Прекрасно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Петя!!!