Отново за Него
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане.
Няма място къде да отседнеш да стъкнеш огнец.
Не, не идвай голям. Постели си човешкото дишане.
Пожелай си земя и небе. И бъди Младенец.
Ще припалват искри изморените ребрени кремъци.
Ще стаяваме дъх – стават още вълшебства, нали?
Ако тук на земята се върнеш, Ти знаеш, студен ще си,
ако лявата гръд не сияе или не боли.
Като топчица пух ще си. Сива и прашна, но истинска.
Сякаш гладно врабче се промъква да клъвне троха.
На небето архангелско горе навярно харизал си
ято ангели златни, но тук си познал и страха.
Разтвори се в пръстта. Спряхме вече небето да чакаме.
Но Ти вярваме някак си, без да разбираме как.
Ако дойдеш с най-първата глътка от въздух изплакана,
ако дойдеш с косица от жито и устни от мак,
ако в майчина гръд до сърцето притихнеш, примирие
ще настане отново под късния лъч светлина.
И за Теб всяко късче изгубена вяра ще сбираме,
и за Теб ще признаем дори невъзможна вина.
Ако дойдеш, ела точно тъй. Не с изгарящи пламъци,
не на кръста, стъкмен от пораснали грохнали дни.
Ти от някаква наша всемирна надежда направен си.
Детска длан към света, изнемогващ без Теб, протегни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
