Отново за Него
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане.
Няма място къде да отседнеш да стъкнеш огнец.
Не, не идвай голям. Постели си човешкото дишане.
Пожелай си земя и небе. И бъди Младенец.
Ще припалват искри изморените ребрени кремъци.
Ще стаяваме дъх – стават още вълшебства, нали?
Ако тук на земята се върнеш, Ти знаеш, студен ще си,
ако лявата гръд не сияе или не боли.
Като топчица пух ще си. Сива и прашна, но истинска.
Сякаш гладно врабче се промъква да клъвне троха.
На небето архангелско горе навярно харизал си
ято ангели златни, но тук си познал и страха.
Разтвори се в пръстта. Спряхме вече небето да чакаме.
Но Ти вярваме някак си, без да разбираме как.
Ако дойдеш с най-първата глътка от въздух изплакана,
ако дойдеш с косица от жито и устни от мак,
ако в майчина гръд до сърцето притихнеш, примирие
ще настане отново под късния лъч светлина.
И за Теб всяко късче изгубена вяра ще сбираме,
и за Теб ще признаем дори невъзможна вина.
Ако дойдеш, ела точно тъй. Не с изгарящи пламъци,
не на кръста, стъкмен от пораснали грохнали дни.
Ти от някаква наша всемирна надежда направен си.
Детска длан към света, изнемогващ без Теб, протегни!
© Петя Цонева All rights reserved.
