9 nov 2010, 20:44

За него мисля, за себе си забравям

665 0 1

Омръзна ми да чакам

всяка вечер телефонът ми да звънне

и онзи мъж, на който мислите си отдавам,

с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.

Омръзна ми все аз първа крачка да правя.

Не е ли достатъчно, че толкова се унижавам?

На него посветих всичко. А как да го забравя,

щом всеки момент за него мисля, за себе си забравям.

Спестила съм му толкова от своите чувства,

не съм му казала какво е той за мен.

Щом изрека името му, всичко в мен потръпва.

Нека да е мой поне за ден!

Не съм го молила звезди да ми сваля,

не съм го молила да бъда с него вечни времена.

Сърцето ми едно-едничко нещо пожела -

да ми отдели минутка, без да му се моля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красотата на тъжното сърце.... Нямаш представа колко добре те разбирам. Прекрасно е написано,наистина!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....