За него мисля, за себе си забравям
Омръзна ми да чакам
всяка вечер телефонът ми да звънне
и онзи мъж, на който мислите си отдавам,
с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.
Омръзна ми все аз първа крачка да правя.
Не е ли достатъчно, че толкова се унижавам?
На него посветих всичко. А как да го забравя,
щом всеки момент за него мисля, за себе си забравям.
Спестила съм му толкова от своите чувства,
не съм му казала какво е той за мен.
Щом изрека името му, всичко в мен потръпва.
Нека да е мой поне за ден!
Не съм го молила звезди да ми сваля,
не съм го молила да бъда с него вечни времена.
Сърцето ми едно-едничко нещо пожела -
да ми отдели минутка, без да му се моля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
Прекрасно е написано,наистина!