Омръзна ми да чакам
всяка вечер телефонът ми да звънне
и онзи мъж, на който мислите си отдавам,
с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.
Омръзна ми все аз първа крачка да правя.
Не е ли достатъчно, че толкова се унижавам?
На него посветих всичко. А как да го забравя,
щом всеки момент за него мисля, за себе си забравям.
Спестила съм му толкова от своите чувства,
не съм му казала какво е той за мен.
Щом изрека името му, всичко в мен потръпва.
Нека да е мой поне за ден! ...