Омръзна ми да чакам

всяка вечер телефонът ми да звънне

и онзи мъж, на който мислите си отдавам,

с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.

Омръзна ми все аз първа крачка да правя.

Не е ли достатъчно, че толкова се унижавам?

На него посветих всичко. А как да го забравя,

щом всеки момент за него мисля, за себе си забравям.

Спестила съм му толкова от своите чувства,

не съм му казала какво е той за мен.

Щом изрека името му, всичко в мен потръпва.

Нека да е мой поне за ден!

Не съм го молила звезди да ми сваля,

не съм го молила да бъда с него вечни времена.

Сърцето ми едно-едничко нещо пожела -

да ми отдели минутка, без да му се моля.