Nov 9, 2010, 8:44 PM

За него мисля, за себе си забравям

  Poetry » Love
661 0 1

Омръзна ми да чакам

всяка вечер телефонът ми да звънне

и онзи мъж, на който мислите си отдавам,

с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.

Омръзна ми все аз първа крачка да правя.

Не е ли достатъчно, че толкова се унижавам?

На него посветих всичко. А как да го забравя,

щом всеки момент за него мисля, за себе си забравям.

Спестила съм му толкова от своите чувства,

не съм му казала какво е той за мен.

Щом изрека името му, всичко в мен потръпва.

Нека да е мой поне за ден!

Не съм го молила звезди да ми сваля,

не съм го молила да бъда с него вечни времена.

Сърцето ми едно-едничко нещо пожела -

да ми отдели минутка, без да му се моля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красотата на тъжното сърце.... Нямаш представа колко добре те разбирам. Прекрасно е написано,наистина!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...