30 ene 2019, 2:35  

За незабравимото приятелство

  Poesía
1K 6 10

Оскубани кокошки са ни дните,

прогонили съня и радостта.

С разбираща усмивка във очите

по-топла ни посреща вечерта.

 

Пианото е в ритъма на джаза,

а вечерта – разплакан саксофон.

Пак времето с приятеля доказа,

че рамото е вторият ни дом.

 

«О, ти си супер!» – докато умрем.

А после ще го кажем на орлите.

Приятелите имат свой рефрен,

на който тайните са неразкрити.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...