Оскубани кокошки са ни дните,
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза,
а вечерта – разплакан саксофон.
Пак времето с приятеля доказа,
че рамото е вторият ни дом.
«О, ти си супер!» – докато умрем.
А после ще го кажем на орлите.
Приятелите имат свой рефрен,
на който тайните са неразкрити.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
верно ме развеселихте. Кокошки може, патетата не ги пипай, тях сме ги заложили за лебеди Благодаря, Дени.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
