За незабравимото приятелство
Оскубани кокошки са ни дните,
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза,
а вечерта – разплакан саксофон.
Пак времето с приятеля доказа,
че рамото е вторият ни дом.
«О, ти си супер!» – докато умрем.
А после ще го кажем на орлите.
Приятелите имат свой рефрен,
на който тайните са неразкрити.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
верно ме развеселихте. Кокошки може, патетата не ги пипай, тях сме ги заложили за лебеди 
