Оскубани кокошки са ни дните,
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза,
а вечерта – разплакан саксофон.
Пак времето с приятеля доказа,
че рамото е вторият ни дом.
«О, ти си супер!» – докато умрем.
А после ще го кажем на орлите.
Приятелите имат свой рефрен,
на който тайните са неразкрити.