30.01.2019 г., 2:35  

За незабравимото приятелство

1K 6 10

Оскубани кокошки са ни дните,

прогонили съня и радостта.

С разбираща усмивка във очите

по-топла ни посреща вечерта.

 

Пианото е в ритъма на джаза,

а вечерта – разплакан саксофон.

Пак времето с приятеля доказа,

че рамото е вторият ни дом.

 

«О, ти си супер!» – докато умрем.

А после ще го кажем на орлите.

Приятелите имат свой рефрен,

на който тайните са неразкрити.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...