27 jun 2007, 9:47

За произхода на тюлените

  Poesía
1.2K 0 10
На път между екватора и полюса
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.

Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.

Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...