27 июн. 2007 г., 09:47

За произхода на тюлените

1.2K 0 10
На път между екватора и полюса
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.

Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.

Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...