Jun 27, 2007, 9:47 AM

За произхода на тюлените

  Poetry
1.2K 0 10
На път между екватора и полюса
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.

Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.

Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...