27.06.2007 г., 9:47

За произхода на тюлените

1.2K 0 10
На път между екватора и полюса
чаровен негър срещна ескимоска.
Усмихна се, прегърна я през пояса
и я целуна,
забравил за стандартните обноски.

Под блясъка на топлите му ириси
целувката гореше като огън.
Тя само рече тихо: "Мили, ти ли си..."
и се разтече,
стопена от пламтяща изнемога.

Изля се в хладно северно течение,
отнесе любовта си в океана.
А той след нея тръгна с нетърпение
и неспокойно
се прероди в тюлен, и в плен остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...