10 oct 2013, 17:47

За прошката (по повод на една книга)

  Poesía » Otra
581 0 0

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните
нека се сърдят
че успях да пресовам
томовете в душата си
как се казва технологично
да претопя
да я смачкам
непрочетена
да я скъсам на срички
те отчасти са прави
чели са я
страх ги е
затова и крадат от съня ми
утре да не направя
така
да осъмнат
с изхрачени истини
като с грозни каверни
прави са
онзи цар със магарешките уши
без да мисли
явно нямал е нерви
достатъчно здрави
да задържи
тайните за света си
ала някои книги е по-добре
да затисна
с тухлите на ума си

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...