10.10.2013 г., 17:47

За прошката (по повод на една книга)

576 0 0

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните
нека се сърдят
че успях да пресовам
томовете в душата си
как се казва технологично
да претопя
да я смачкам
непрочетена
да я скъсам на срички
те отчасти са прави
чели са я
страх ги е
затова и крадат от съня ми
утре да не направя
така
да осъмнат
с изхрачени истини
като с грозни каверни
прави са
онзи цар със магарешките уши
без да мисли
явно нямал е нерви
достатъчно здрави
да задържи
тайните за света си
ала някои книги е по-добре
да затисна
с тухлите на ума си

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...