Oct 10, 2013, 5:47 PM

За прошката (по повод на една книга)

  Poetry » Other
577 0 0

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните
нека се сърдят
че успях да пресовам
томовете в душата си
как се казва технологично
да претопя
да я смачкам
непрочетена
да я скъсам на срички
те отчасти са прави
чели са я
страх ги е
затова и крадат от съня ми
утре да не направя
така
да осъмнат
с изхрачени истини
като с грозни каверни
прави са
онзи цар със магарешките уши
без да мисли
явно нямал е нерви
достатъчно здрави
да задържи
тайните за света си
ала някои книги е по-добре
да затисна
с тухлите на ума си

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....