10 окт. 2013 г., 17:47

За прошката (по повод на една книга)

580 0 0

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните
нека се сърдят
че успях да пресовам
томовете в душата си
как се казва технологично
да претопя
да я смачкам
непрочетена
да я скъсам на срички
те отчасти са прави
чели са я
страх ги е
затова и крадат от съня ми
утре да не направя
така
да осъмнат
с изхрачени истини
като с грозни каверни
прави са
онзи цар със магарешките уши
без да мисли
явно нямал е нерви
достатъчно здрави
да задържи
тайните за света си
ала някои книги е по-добре
да затисна
с тухлите на ума си

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...