27 jul 2008, 20:52

За себе си от съжаление... 

  Poesía
504 0 8
Погубих те, Живот!
Повярвай, костваше ми много.
Най-хубавите ми години,
безумно с шепи пропилях.
В безкрая реех поглед,
пред себе си обаче не поглеждах.
С надеждата приятел не станах,
но с мъката вървях покорно.
Все призраци ми се привиждаха
и тъмни сенки посред ден.
Оазиси прохладни все бленувах,
но още погледът ми бе скован. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??