За себе си от съжаление...
Погубих те, Живот!
Повярвай, костваше ми много.
Най-хубавите ми години,
безумно с шепи пропилях.
В безкрая реех поглед,
пред себе си обаче не поглеждах.
С надеждата приятел не станах,
но с мъката вървях покорно.
Все призраци ми се привиждаха
и тъмни сенки посред ден.
Оазиси прохладни все бленувах,
но още погледът ми бе скован.
На улици без изход все нощувах,
в лабиринти спирах своя бяг.
Напразно чаках да ме срещне
оная, дето викат й Любов.
А толкоз много се преструват,
на нея искат да приличат.
И мамят хората без жал,
на раздялата лакеите й жалки.
А нужно беше само малко
във себе си да имам вяра...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Открила си рецептата...използвай я!
-
Не, не си!
Понякога ни е трудно, на всички. Трудно се намираме, трудно дишаме, трудно отваряме очи, трудно виждаме красивото около нас, защото по една или друга причина някой ни е наранил. Но това не е повод да се откажеш. Нито е повод да се погубваш. Напротив. Изправяш се, колкото и трудно да ти изглежда. Колкото и невъзможно да ти се струва. И продължаваш. Напред. Вярвай в себе, Пепи!
Прегръщам те! -
"А нужно беше само малко
във себе си да имам вяра..."
Имай вяра -
тъжно поетично откровение...трогна ме...
с обич, мила Пепи. -
Само силните могат да преживеят това!
Пандора я остави, тя идва, ама... подвива опашка -
Нищо не си погубила! Толкова много време имаш пред себе си! Не спирай! Кръстопътят сме самите ние. Ако не вървиш, няма и да стигнеш. Ти само продължи! Просто продължи и ще те срещне, Пепи!Повярвай!...
Сихът е хубав, но искам да остане само стих! Прегръщам те, момиче!!! -
Измъчена изповед!...Вярвай, Пепи!!! С обич!!!
-
"Напразно чаках да ме срещне
оная, дето викат й Любов."
Онази тъй наречена Любов
е кръстена със много имена.
Лицата и и те са твърде много
Но винаги едно е подходящо
и остава...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
