За себе си от съжаление...

Poetry

588 0 8

Погубих те, Живот!

Повярвай, костваше ми много.

Най-хубавите ми години,

безумно с шепи пропилях.

В безкрая реех поглед,

пред себе си обаче не поглеждах.

С надеждата приятел не станах,

но с мъката вървях покорно.

Все призраци ми се привиждаха

и тъмни сенки посред ден.

Оазиси прохладни все бленувах,

но още погледът ми бе скован.

На улици без изход все нощувах,

в лабиринти спирах своя бяг.

Напразно чаках да ме срещне

оная, дето викат й Любов.

А толкоз много се преструват,

на нея искат да приличат.

И мамят хората без жал,

на раздялата лакеите й жалки.

А нужно беше само малко

във себе си да имам вяра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

venus (Вечерница или Зорница)

Открила си рецептата...използвай я!

2008-08-01T09:23:21+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Не, не си!
Понякога ни е трудно, на всички. Трудно се намираме, трудно дишаме, трудно отваряме очи, трудно виждаме красивото около нас, защото по една или друга причина някой ни е наранил. Но това не е повод да се откажеш. Нито е повод да се погубваш. Напротив. Изправяш се, колкото и трудно да ти изглежда. Колкото и невъзможно да ти се струва. И продължаваш. Напред. Вярвай в себе, Пепи!
Прегръщам те!

2008-07-29T23:17:42+03:00
koq_sam (Кати)

"А нужно беше само малко
във себе си да имам вяра..."
Имай вяра

2008-07-29T13:58:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно поетично откровение...трогна ме...
с обич, мила Пепи.

2008-07-28T09:17:40+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Само силните могат да преживеят това!
Пандора я остави, тя идва, ама... подвива опашка

2008-07-27T22:52:21+03:00