За себе си от съжаление...

Поэзия

587 0 8

Погубих те, Живот!

Повярвай, костваше ми много.

Най-хубавите ми години,

безумно с шепи пропилях.

В безкрая реех поглед,

пред себе си обаче не поглеждах.

С надеждата приятел не станах,

но с мъката вървях покорно.

Все призраци ми се привиждаха

и тъмни сенки посред ден.

Оазиси прохладни все бленувах,

но още погледът ми бе скован.

На улици без изход все нощувах,

в лабиринти спирах своя бяг.

Напразно чаках да ме срещне

оная, дето викат й Любов.

А толкоз много се преструват,

на нея искат да приличат.

И мамят хората без жал,

на раздялата лакеите й жалки.

А нужно беше само малко

във себе си да имам вяра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

venus (Вечерница или Зорница)

Открила си рецептата...използвай я!

2008-08-01T09:23:21+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Не, не си!
Понякога ни е трудно, на всички. Трудно се намираме, трудно дишаме, трудно отваряме очи, трудно виждаме красивото около нас, защото по една или друга причина някой ни е наранил. Но това не е повод да се откажеш. Нито е повод да се погубваш. Напротив. Изправяш се, колкото и трудно да ти изглежда. Колкото и невъзможно да ти се струва. И продължаваш. Напред. Вярвай в себе, Пепи!
Прегръщам те!

2008-07-29T23:17:42+03:00
koq_sam (Кати)

"А нужно беше само малко
във себе си да имам вяра..."
Имай вяра

2008-07-29T13:58:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно поетично откровение...трогна ме...
с обич, мила Пепи.

2008-07-28T09:17:40+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Само силните могат да преживеят това!
Пандора я остави, тя идва, ама... подвива опашка

2008-07-27T22:52:21+03:00