27 ene 2022, 6:56

За светлината на мислите

1.2K 7 8

Тече бурно - реката на живота

стремително търси -

утешителен бряг...

търси корените на

звездната ни същност

за да достигнем

до първородния извор

където всичко

е толкова чисто

и блести светлината!

А всеки нов изгрев

ни дарява любов...

Вглеждам се в бъдещето!

И се моля за мир и надежда!

Аз вярвам, че светлината

на мислите ни ще опази

светът за децата ни...

Утихвам - стигам

до дълбините на душата

и знам, че всичко си има

причина и следствие...

Небесни, Ангели -

пазят планетата и ни учат

на обич...а светлината

взела връх облива сетивата

и полира до блясък

земните ни чувства

за да достигнем

до извора на живота

да усетим в душата

божествената искрица

която разпръсква светлина!

Която ни помага - да си спомним

за житейската си мисия...

Прелиства времето

пожълтелите си страници

разказва ни старини

вековни легенди и как

да опазим - мъдростта

и да я съхраним във вековете!

Разлиства времето,

златните си страници

а сребърните стрелки

на часовника проблясват

и неуморно следват

своята вечна окръжност

а тишината лекува мислите

за да ги за вихри отново

в най - трудната битка

със мрака - където

всяка спасена душа

е безценна ...

И светлите послания

трептят в тишината

каляват духът ни

за да достигнем

до не престъпният връх

където светлината

е толкова силна,

че влива във вените ни

борба за живот...!

 

25.09.2021г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари.
    Както и за различния прочит на творбата ми!
    Бъдете здрави и благословени!

    Развява вятъра звездната завеса
    а тя трепти докосва сетивата...
    И погледът ми изумруден,
    попива мир - под звездния разкош!
    Катя
  • Хубав стих!!!
  • Струи жизнеутвърждаващ оптимизъм от този твой стих, Катя, както и много светлина - сияйна и пленителна. Поздравявам те!
  • С Иван. Поздравления! 😊
  • Ама вие, предните коментиращи, сериозно ли мислите така? Това е може би поетична проза, или есе с поетична наклонност, но е много далеч от стихотворение. Като поетична проза бих го оценил като слабо, защото е пълно с клишета, например "стигам

    до дълбините на душата

    и знам, че всичко си има

    причина и следствие... ", пък и всеки друг ред от това произведение страда именно от подобен недостатък.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...