27 ene 2022, 6:56

За светлината на мислите

1.2K 7 8

Тече бурно - реката на живота

стремително търси -

утешителен бряг...

търси корените на

звездната ни същност

за да достигнем

до първородния извор

където всичко

е толкова чисто

и блести светлината!

А всеки нов изгрев

ни дарява любов...

Вглеждам се в бъдещето!

И се моля за мир и надежда!

Аз вярвам, че светлината

на мислите ни ще опази

светът за децата ни...

Утихвам - стигам

до дълбините на душата

и знам, че всичко си има

причина и следствие...

Небесни, Ангели -

пазят планетата и ни учат

на обич...а светлината

взела връх облива сетивата

и полира до блясък

земните ни чувства

за да достигнем

до извора на живота

да усетим в душата

божествената искрица

която разпръсква светлина!

Която ни помага - да си спомним

за житейската си мисия...

Прелиства времето

пожълтелите си страници

разказва ни старини

вековни легенди и как

да опазим - мъдростта

и да я съхраним във вековете!

Разлиства времето,

златните си страници

а сребърните стрелки

на часовника проблясват

и неуморно следват

своята вечна окръжност

а тишината лекува мислите

за да ги за вихри отново

в най - трудната битка

със мрака - където

всяка спасена душа

е безценна ...

И светлите послания

трептят в тишината

каляват духът ни

за да достигнем

до не престъпният връх

където светлината

е толкова силна,

че влива във вените ни

борба за живот...!

 

25.09.2021г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари.
    Както и за различния прочит на творбата ми!
    Бъдете здрави и благословени!

    Развява вятъра звездната завеса
    а тя трепти докосва сетивата...
    И погледът ми изумруден,
    попива мир - под звездния разкош!
    Катя
  • Хубав стих!!!
  • Струи жизнеутвърждаващ оптимизъм от този твой стих, Катя, както и много светлина - сияйна и пленителна. Поздравявам те!
  • С Иван. Поздравления! 😊
  • Ама вие, предните коментиращи, сериозно ли мислите така? Това е може би поетична проза, или есе с поетична наклонност, но е много далеч от стихотворение. Като поетична проза бих го оценил като слабо, защото е пълно с клишета, например "стигам

    до дълбините на душата

    и знам, че всичко си има

    причина и следствие... ", пък и всеки друг ред от това произведение страда именно от подобен недостатък.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...