За светлината на мислите
Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност
за да достигнем
до първородния извор
където всичко
е толкова чисто
и блести светлината!
А всеки нов изгрев
ни дарява любов...
Вглеждам се в бъдещето!
И се моля за мир и надежда!
Аз вярвам, че светлината
на мислите ни ще опази
светът за децата ни...
Утихвам - стигам
до дълбините на душата
и знам, че всичко си има
причина и следствие...
Небесни, Ангели -
пазят планетата и ни учат
на обич...а светлината
взела връх облива сетивата
и полира до блясък
земните ни чувства
за да достигнем
до извора на живота
да усетим в душата
божествената искрица
която разпръсква светлина!
Която ни помага - да си спомним
за житейската си мисия...
Прелиства времето
пожълтелите си страници
разказва ни старини
вековни легенди и как
да опазим - мъдростта
и да я съхраним във вековете!
Разлиства времето,
златните си страници
а сребърните стрелки
на часовника проблясват
и неуморно следват
своята вечна окръжност
а тишината лекува мислите
за да ги за вихри отново
в най - трудната битка
със мрака - където
всяка спасена душа
е безценна ...
И светлите послания
трептят в тишината
каляват духът ни
за да достигнем
до не престъпният връх
където светлината
е толкова силна,
че влива във вените ни
борба за живот...!
25.09.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
