Jan 27, 2022, 6:56 AM

За светлината на мислите

1.2K 7 8

Тече бурно - реката на живота

стремително търси -

утешителен бряг...

търси корените на

звездната ни същност

за да достигнем

до първородния извор

където всичко

е толкова чисто

и блести светлината!

А всеки нов изгрев

ни дарява любов...

Вглеждам се в бъдещето!

И се моля за мир и надежда!

Аз вярвам, че светлината

на мислите ни ще опази

светът за децата ни...

Утихвам - стигам

до дълбините на душата

и знам, че всичко си има

причина и следствие...

Небесни, Ангели -

пазят планетата и ни учат

на обич...а светлината

взела връх облива сетивата

и полира до блясък

земните ни чувства

за да достигнем

до извора на живота

да усетим в душата

божествената искрица

която разпръсква светлина!

Която ни помага - да си спомним

за житейската си мисия...

Прелиства времето

пожълтелите си страници

разказва ни старини

вековни легенди и как

да опазим - мъдростта

и да я съхраним във вековете!

Разлиства времето,

златните си страници

а сребърните стрелки

на часовника проблясват

и неуморно следват

своята вечна окръжност

а тишината лекува мислите

за да ги за вихри отново

в най - трудната битка

със мрака - където

всяка спасена душа

е безценна ...

И светлите послания

трептят в тишината

каляват духът ни

за да достигнем

до не престъпният връх

където светлината

е толкова силна,

че влива във вените ни

борба за живот...!

 

25.09.2021г

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари.
    Както и за различния прочит на творбата ми!
    Бъдете здрави и благословени!

    Развява вятъра звездната завеса
    а тя трепти докосва сетивата...
    И погледът ми изумруден,
    попива мир - под звездния разкош!
    Катя
  • Хубав стих!!!
  • Струи жизнеутвърждаващ оптимизъм от този твой стих, Катя, както и много светлина - сияйна и пленителна. Поздравявам те!
  • С Иван. Поздравления! 😊
  • Ама вие, предните коментиращи, сериозно ли мислите така? Това е може би поетична проза, или есе с поетична наклонност, но е много далеч от стихотворение. Като поетична проза бих го оценил като слабо, защото е пълно с клишета, например "стигам

    до дълбините на душата

    и знам, че всичко си има

    причина и следствие... ", пък и всеки друг ред от това произведение страда именно от подобен недостатък.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...