Мечтата ми потъпкана от мене...
Сърцето ми попаднало във плен!
Виновна днес бе съвестта ми!?
Която ме гризе от месеци назад.
Във себе си прогоних своето-
защо ли?
Защо наказвам се не знам?
Защо от вътре ме убива...
Не искам да живея сам!!!
Но всъщност самотата -
в мен живее.
Тя винаги в борба е с мен.
Тя винаги сърцето ми прояжда!?!?
Но въпреки това живее с мен.
Обича ме такъв какъвто тя
ме знае.
Брутален, скромен, уморен...
Но въпреки това желае!
Сърцето ми да бъде в плен.
Боли ме, Мъката изгаря...
Душата моли за едно!?
Раздай се ,отвори се...
И гледай всичко да е -
за добро!
Мълни , светкавица -
след нея...!
Какво очакваш не е дъжд...
Това сълзи са на твореца...!
За твоето и моето добро.
Защо нима за тях
сълзи са нужни!?
Нима за туй -
сърцето ми скърби...
Но вярвай аз познавам се -
и зная...!
Обича ни затуй скърби!!!
© Ангел Todos los derechos reservados