20.08.2014 г., 21:28

За сърцето ми с любов

523 0 2

Мечтата ми потъпкана от мене...

Сърцето ми попаднало във плен!

Виновна днес бе съвестта ми!?

Която ме гризе от месеци назад.

     

Във себе си прогоних своето-

                                 защо ли?

Защо наказвам се не знам?

Защо от вътре ме убива...

Не искам да живея сам!!!

   

Но всъщност самотата -

      в мен живее.

Тя винаги в борба е с мен.

Тя винаги сърцето ми прояжда!?!?

   

Но въпреки това живее с мен.

Обича ме такъв какъвто тя

                                       ме знае.

Брутален, скромен, уморен...

    

Но въпреки това желае!

Сърцето ми да бъде в плен.

Боли ме, Мъката изгаря...

Душата моли за едно!?

  

Раздай се ,отвори се...

И гледай всичко да е -

        за добро!

   

Мълни , светкавица -

     след нея...!

Какво очакваш не е дъжд...

Това сълзи са на твореца...!

За твоето и моето добро.

   

Защо нима за тях

сълзи са нужни!?

Нима за туй -

сърцето ми скърби...

   

Но вярвай аз познавам се -

                        и зная...!

Обича ни затуй скърби!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Маги! Ти също ме развълнува защото докосна скръбта ми!Поздрави от сърце!!!!
  • Скърби Творецът, защото ни обича... а ние дори
    Божиите истини забравихме.. обърнахме гръб
    на вярата, обсебени от омраза..
    развълнува ме, Ангел..

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....