Мечтата ми потъпкана от мене...

Сърцето ми попаднало във плен!

Виновна днес бе съвестта ми!?

Която ме гризе от месеци назад.

Във себе си прогоних своето-

                                 защо ли?

Защо наказвам се не знам?

Защо от вътре ме убива...

Не искам да живея сам!!!

Но всъщност самотата -

      в мен живее.

Тя винаги в борба е с мен.

Тя винаги сърцето ми прояжда!?!?

Но въпреки това живее с мен.

Обича ме такъв какъвто тя

                                       ме знае.

Брутален, скромен, уморен...

Но въпреки това желае!

Сърцето ми да бъде в плен.

Боли ме, Мъката изгаря...

Душата моли за едно!?

Раздай се ,отвори се...

И гледай всичко да е -

        за добро!

Мълни , светкавица -

     след нея...!

Какво очакваш не е дъжд...

Това сълзи са на твореца...!

За твоето и моето добро.

Защо нима за тях

сълзи са нужни!?

Нима за туй -

сърцето ми скърби...

Но вярвай аз познавам се -

                        и зная...!

Обича ни затуй скърби!!!