oksimoron (Христов)
25 2927
25 oct 2013, 21:04

За съвестта 

  Poesía » Otra
1462 0 32

 

Аз не знам какво си

и защо се криеш в моя мрак.

Сега е време за въпроси,

преди да гръмнеш стария си враг.

Спомени бледи, прашни времена,

защо отново ми ги връщаш?

И вместо топлата жена,

ти дълго, дълго ме прегръщаш.

Защо са ми и тези дувари,

където рисуваш ненужни неща.

Нарисувай ми нещо, което да пари -

един снежен човек... или моя баща.

На думи поне съм в момента богат.

Думи със тежък и дълъг камшик.

И преди да зашибат проклетия свят,

ти ги прибираш само за миг.

Онемял и някак безпомощно

в мочура на стари омрази,

сред кражби на чужди съкровища,

продължавам задъхан да лазя.

Какво си, аз едва ли ще узная.

Остани в нощта! Дъх нека си поема.

Едно живеене ми стига. За да се покая

и прошка от всички да взема.

За песента на щуреца и тихото вино.

За предишния свят без пороци.

За балоните пукнати и нямото кино

и за моето детство със чисти потоци.

На колене върху купища тръни

само за прошка се моля, разберете!

Да може накрая да съмне,

когато заплачат враговете.

 

© Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бисерна поезия, Чо! Каквото и да кажа друго, все ще е малко...Благодаря ти!
  • "Балоните пукнати в нямото кино" Браво!
  • Нарисувай ми нещо, което да пари-
    Един снежен човек... или моя баща

    Очите ми се напълниха със сълзи...
  • И аз незнам какво е, но като че ли е всичко - сила, воля, мъжка слабост, решителност, мъдрост, устрем, безпомощност и... каквото и да е, без него нямаше да си ти. И е така сурово красиво, пречупено през тоя стих... Благодаря за удоволствието, Чо!
  • Силно и въздействащо!Браво!
  • Думи със тежък и дълъг камшик.

    И преди да зашибат проклетия свят,

    ти ги прибираш само за миг.

    !!
  • Миночка, Минка, Манипулирам, Ангел, Илко, Естрея - благодаря ви!
  • Браво!
  • Ах тази проклета съвест! Проклета ли казах? По дяволите! Обърка ме, Чо...
    Всъщност - поздравления, чудесно е!
  • Нямам думи да опиша възхищението си!Цялата се развълнувах! Благодаря
  • Силна поезия!
    Дано съмне...
  • Незнам дали ще се разплачат враговете,но някой от нас вече го направиха,това е бодваща в сърцето поезия, от която наистина капят сълзи!Истински поздрав!
  • Злати, Роси, Лина, Светла, Ели - радвате ме и вие!
  • И аз бих искала да видя какъв би бил бащеният образ, но е било преди да се появи тя в мен... Споделям, защото трябва да се прочете от повече хора... Пиши си, аз ще попивам... Поздравявам те, Чо!
  • Невероятна буря ...
  • " Защо са ми и тези дувари,
    където рисуваш ненужни неща.
    Нарисувай ми нещо, което да пари -
    един снежен човек... или моя баща."

    ...
    Много е!* И ти Благодаря!
  • "Да може накрая да съмне..."
    !!!
  • Много казва стихът ти. Поздравления.
  • Благодаря ви!
  • Мъдър както винаги!!!
  • Сега кой ще ме утеши, като ме разплакваш? Силно, много силно...
  • Монголецо, много пъти го чета този стих - от дни!
    Това е моят коментар.
  • Страхотен финал! Много ми хареса!
  • Благодаря ви!
  • Много хубаво!
  • Поздрав Чо! Силен, чувствен стих!
  • Браво!
  • Твоето покаяние е силно и болезнено!Но и красиво, и замислящо!
  • Беше удоволствие да прочета!Поздрав,Чо!
  • Не знам как да обясня чувството, което твоите стихове пораждат в мен... Може би е състояние на тиха молитва... Смълчаност с много въпроси и преглъщания. Благодаря!
  • Крайно време беше да публикуваш нещо! Оксимороновският ти изказ липсваше! Страхотно завръщане!
Propuestas
: ??:??