За съвестта
Аз не знам какво си
и защо се криеш в моя мрак.
Сега е време за въпроси,
преди да гръмнеш стария си враг.
Спомени бледи, прашни времена,
защо отново ми ги връщаш?
И вместо топлата жена,
ти дълго, дълго ме прегръщаш.
Защо са ми и тези дувари,
където рисуваш ненужни неща.
Нарисувай ми нещо, което да пари -
един снежен човек... или моя баща.
На думи поне съм в момента богат.
Думи със тежък и дълъг камшик.
И преди да зашибат проклетия свят,
ти ги прибираш само за миг.
Онемял и някак безпомощно
в мочура на стари омрази,
сред кражби на чужди съкровища,
продължавам задъхан да лазя.
Какво си, аз едва ли ще узная.
Остани в нощта! Дъх нека си поема.
Едно живеене ми стига. За да се покая
и прошка от всички да взема.
За песента на щуреца и тихото вино.
За предишния свят без пороци.
За балоните пукнати и нямото кино
и за моето детство със чисти потоци.
На колене върху купища тръни
само за прошка се моля, разберете!
Да може накрая да съмне,
когато заплачат враговете.
© Христов All rights reserved.
