За съвестта
Аз не знам какво си
и защо се криеш в моя мрак.
Сега е време за въпроси,
преди да гръмнеш стария си враг.
Спомени бледи, прашни времена,
защо отново ми ги връщаш?
И вместо топлата жена,
ти дълго, дълго ме прегръщаш.
Защо са ми и тези дувари,
където рисуваш ненужни неща.
Нарисувай ми нещо, което да пари -
един снежен човек... или моя баща.
На думи поне съм в момента богат.
Думи със тежък и дълъг камшик.
И преди да зашибат проклетия свят,
ти ги прибираш само за миг.
Онемял и някак безпомощно
в мочура на стари омрази,
сред кражби на чужди съкровища,
продължавам задъхан да лазя.
Какво си, аз едва ли ще узная.
Остани в нощта! Дъх нека си поема.
Едно живеене ми стига. За да се покая
и прошка от всички да взема.
За песента на щуреца и тихото вино.
За предишния свят без пороци.
За балоните пукнати и нямото кино
и за моето детство със чисти потоци.
На колене върху купища тръни
само за прошка се моля, разберете!
Да може накрая да съмне,
когато заплачат враговете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христов Всички права запазени
