Aug 4, 2009, 1:12 AM

За теб

Poetry

743 0 0

Продължавам да вървя по пустата земя
продължавам да вървя с наведена глава
Облаци мрачни са надвиснали над мен
продадох си душата за да бъда с теб за ден

Но слънцето залезе част от мен умря
пълен мрак обзе моята полумъртва душа
Сякаш съм призрак бродещ по улица тъмна
бих дал всичко само да те върна

Луната за пореден път уби моя сладък ден
а ти все бягаш по далеч от мен
Аз разкъсах своите дрехи и скочих във реката
намерих си смъртта но и любовта на самотата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0