4.08.2009 г., 1:12

За теб

744 0 0

Продължавам да вървя по пустата земя
продължавам да вървя с наведена глава
Облаци мрачни са надвиснали над мен
продадох си душата за да бъда с теб за ден

 

Но слънцето залезе част от мен умря
пълен мрак обзе моята полумъртва душа
Сякаш съм призрак бродещ по улица тъмна
бих дал всичко  само да те върна

 

Луната за пореден път уби моя сладък ден
а ти  все бягаш по далеч от мен
Аз разкъсах своите дрехи и скочих във реката
намерих си смъртта но и любовта на самотата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алистър Кроули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...