С думи я разпънахме на кръст,
всичките ù дрехи ù обрахме,
оставихме я унижена и с дива мъст
пред нейното нещастие не спряхме.
Но тя бе търпелива и добра,
опита се при нас да се завърне,
проронваща поредната молба
и чакаща да ù отвърнем.
Залисани в безчет проблемия,
нечуващи останахме с теб
и мразещи се в своите безвремия,
вратите хлопнахме отвред. ...