Sep 5, 2009, 1:36 AM

За теб, Любов 

  Poetry » Phylosophy
1128 0 0
С думи я разпънахме на кръст,
всичките ù дрехи ù обрахме,
оставихме я унижена и с дива мъст
пред нейното нещастие не спряхме.
Но тя бе търпелива и добра,
опита се при нас да се завърне,
проронваща поредната молба
и чакаща да ù отвърнем.
Залисани в безчет проблемия,
нечуващи останахме с теб
и мразещи се в своите безвремия,
вратите хлопнахме отвред. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Random works
: ??:??