3 may 2008, 11:14

за теб (топло) 

  Poesía » Otra
767 0 10
 

Във топлия ти глас неудържимa

кръвта ми се разлива оглушително,

виновност се лепи с недопустимост

по преспите на някаква томителност.

 

От чакане - летят пустини,

в очите ми се раждат ветрове,

стопяват се в гърдите ми лавини,

от обич си създавам грехове...

 

Заглъхнали са всички очертания

на трепети, които си припомних.

От лудости копнежни и доверия

в незримото на думите те стоплих...

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??