3.05.2008 г., 11:14 ч.

за теб (топло) 

  Поезия » Друга
810 0 10
 

Във топлия ти глас неудържимa

кръвта ми се разлива оглушително,

виновност се лепи с недопустимост

по преспите на някаква томителност.

 

От чакане - летят пустини,

в очите ми се раждат ветрове,

стопяват се в гърдите ми лавини,

от обич си създавам грехове...

 

Заглъхнали са всички очертания

на трепети, които си припомних.

От лудости копнежни и доверия

в незримото на думите те стоплих...

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??