Във топлия ти глас неудържимa
кръвта ми се разлива оглушително,
виновност се лепи с недопустимост
по преспите на някаква томителност.
От чакане - летят пустини,
в очите ми се раждат ветрове,
стопяват се в гърдите ми лавини,
от обич си създавам грехове...
Заглъхнали са всички очертания
на трепети, които си припомних.
От лудости копнежни и доверия
в незримото на думите те стоплих...
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
