18 feb 2010, 14:49

За утре...

790 0 5

Преляла в мен.
Потънала в мечти.
Изплувала от дълбини
на тайни срещи.
Любов, изтичайки сълзù.
По дланите ми капят
догорели свещи.
Не те опазих.
Тръгна си.
Боли.
Разпънах те,
на кръста от раздели.
Денят е сив,
обвит в мъгли.
Зад облак
слънцето се мръщи.
Но утре... вече знам,
че времето и мен ще ме пребори.
Ще те забравя.
Ти - ще бъдеш сам.
Ще срещнеш друга
сред нацъфтели клони.
Ще срещна друг
и аз във своя път.
Различен и по своему
във мене влюбен.
Денят ще се усмихне
в две очи,
а Слънценосецът
ще бъде много нежен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....