За утре...
Преляла в мен.
Потънала в мечти.
Изплувала от дълбини
на тайни срещи.
Любов, изтичайки сълзù.
По дланите ми капят
догорели свещи.
Не те опазих.
Тръгна си.
Боли.
Разпънах те,
на кръста от раздели.
Денят е сив,
обвит в мъгли.
Зад облак
слънцето се мръщи.
Но утре... вече знам,
че времето и мен ще ме пребори.
Ще те забравя.
Ти - ще бъдеш сам.
Ще срещнеш друга
сред нацъфтели клони.
Ще срещна друг
и аз във своя път.
Различен и по своему
във мене влюбен.
Денят ще се усмихне
в две очи,
а Слънценосецът
ще бъде много нежен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
