Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е.
Тъй стана и преди.
Никой не знае
откъде е?
За какво е?
Изчезна пак..уви.
Сега съм сам във мрака.
Седя и зяпам с поглед луд.
Знам, никой не ме чака
във този кучи студ.
Изчезна мойто вдъхновение.
Избяга яко дим.
След толкоз откровения
отново ще съм невидим.
А на вас ще пожелая
всичко най- добро !
Останете си със здраве.
..и не помнете ме със зло.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados