За вдъхновението

Няма го. Изчезна.

Стопи се като сън.

Във нощта беззвездна,

сред студа навън.

Тъй писано било е.

Тъй стана и преди.

Никой не знае 

откъде е?

За какво е?

Изчезна пак..уви.

Сега съм сам във мрака.

Седя и зяпам с поглед луд.

Знам, никой не ме чака

във този кучи студ.

Изчезна мойто вдъхновение. 

Избяга яко дим.

След толкоз откровения

отново ще съм невидим.

А на вас ще пожелая

всичко най- добро ! 

Останете си със здраве.

..и не помнете ме със зло.