Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е.
Тъй стана и преди.
Никой не знае
откъде е?
За какво е?
Изчезна пак..уви.
Сега съм сам във мрака.
Седя и зяпам с поглед луд.
Знам, никой не ме чака
във този кучи студ.
Изчезна мойто вдъхновение.
Избяга яко дим.
След толкоз откровения
отново ще съм невидим.
А на вас ще пожелая
всичко най- добро !
Останете си със здраве.
..и не помнете ме със зло.
© Живко Делчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
