Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е.
Тъй стана и преди.
Никой не знае
откъде е?
За какво е?
Изчезна пак..уви.
Сега съм сам във мрака.
Седя и зяпам с поглед луд.
Знам, никой не ме чака
във този кучи студ.
Изчезна мойто вдъхновение.
Избяга яко дим.
След толкоз откровения
отново ще съм невидим.
А на вас ще пожелая
всичко най- добро !
Останете си със здраве.
..и не помнете ме със зло.
© Живко Делчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
